Човешките инстинкти: герои по рождение

Това е изследване на един от най-неразбираемите аспекти на човешката същност. Ще се опитаме да открием, защо се излагаме на риск, дори на смърт, за да спасим друг човек.

Историята ни започва в красивите планини на Южна Франция, в Горж де ла Мер, област обитавана от нашите предци. Преди 15 години учените правят сензационно откритие на това място. Те намират беззъба човешка челюст. За месоядно същество, като първобитния човек, това е означавало сигурна смърт. Но този хуманоид е бил хранен с мека или сдъвкана храна, месеци наред, докато новите зъби са се появили на мястото на старите. Този милосърден акт му е спасил живота.

Хората единствени са развили инстинкта да помагат на себеподобни, по-уязвими от самите тях. В Канада, този инстинкт е поставен на жестоко изпитание, когато една майка се хвърля на помощ на сина си. Преди 6 години Стивън Паролин заминава на излет в една планинска гора, заедно с брат си, майка си и сестра си Мелиса. Те стигат до хижата, когато Стивън е нападнат от кугар. Виждайки детето си в опасност, майка му Синди, реагира моментално. С животински вик, тя се понася към звяра, отчупва един клон и събаря животното на земята, докато крещи на двете си по-големи деца да отнесат Стивън.

Децата оставят Стивън в безопасност и се връщат да търсят майка си с приятеля на семейството Джим Мениън.

Когато откриват Синди, тя едва диша, след двучасова ожесточена борба с кугара. Джим изважда пушката си и го застрелва. Въпреки тежките рани, Синди е още жива.
Тя умира по пътя към болницата, след като се е убедила, че децата й са добре. Инстинктът й да ги предпази я повежда към абсолютната саможертва. Този инстинкт изглежда естествен, но не винаги е така.

Запознайте се с 500-килограмовата морска костенурка, най-лошата майка на света! Тя снася около 120 яйца за една нощ, но не се грижи за тях и няма да види нито едно от тях. След като напълва гнездото си, тя леко го засипва с пясък и се връща в морето. След 60 дни малките костенурчета изпълзяват от гнездото и трябва сами да стигнат до водата. Те са оставени на произвола на съдбата, а опасностите са навсякъде.

Костенурките се водят от природния закон за естествен подбор. Те полагат усилие да създадат стотици малки, надявайки се, че поне 10 от тях ще оцелеят. Хората, от друга страна, имат средно по-едно дете, което го прави ценно и уникално. Затова полагаме толкова много грижи за децата си и сме готови на всичко, за да ги защитим. Милионите години еволюция, са ни превърнали в грижовни родители.

От момента на раждането, нашите тела и мозъци ни обвързват с нашите деца. Ключът към това явление е хормон, по който ние хората, приличаме на всички останали бозайници окситоцин. Той притежава изключителна сила. Отделянето на окситоцина става в примитивната част на мозъка, наречена Хиперфаламус. Майката изпитва силен подтик да нахрани бебето си, а при самото сучене, нервните импулси от зърното се предават към мозъка на майката, създавайки чувство на удовлетворение естествената дрога на тялото.

Пораждането на загриженост при мъжете, се стимулира от хормон, много близък до окситоцина вазопрезин. Той се отделя от същата част на мозъка.

Хората са способни на истински подвизи, в името на свои приятели. Възможно ли е да сме развили инстинкт, който ни подтиква и към това?

Лекарят Ал Раскън и приятелят му Нийл Хафи са още юноши, когато заминават за Виетнам, но случилото се там ги свързва завинаги. На 16-ти март 1966 г. младите войници приближават вражеските позиции, при разузнавателна акция. Забелязват вражеско картечно гнездо и Нийл Хафи открива огън. Отрядът попада в капан. Нийл вижда с очите си, как загива негов близък приятел и се затичва към него. В този момент е прострелян. Виждайки ранения Нийл, Ал изкача от укритието и хуква към него, забравяйки за вражеските куршуми. Когато една граната пада до Хафи, Ал го прикрива с тялото си, превръщайки се в жив щит. 30 години по-късно, Ал Раскън получава Медал за храброст.

Ал рискува живота си, за да спаси своя приятел. Той смята, че го е направил инстинктивно, но защо сме развили толкова силна жертвоготовност? Учените вярват, че може би са разкрили какво се крие зад инстинкта да помагаме на приятелите си.

Има няколко вида прилепи, които не се хранят с плодове и насекоми. Те имат много по-екзотично меню, те пият кръв. Подобно на Дракула, тези истински вампири могат да се хранят само до зазоряване. Жертви стават домашните животни. Тези прилепи имат много бърз метаболизъм и само 48 часа без храна, означават сигурна смърт, затова си помагат взаимно. Прилепите-вампири живеят на малки групи, наподобяващи семейства. Един прилеп може да прелее кръв на друг, който не се е нахранил. Тази щедрост е от изключително значение за живота на цялата колония. Но ако някой прилеп получи кръв и откаже да върне услугата, бива запомнен завинаги и жестоко преследван. Подобни щедри постъпки са рядкост сред животните. Като изключим нас хората, прилепите са единствените същества, които помнят услугите по-дълго от една секунда.

Човекът е най-щедрото същество в целия животински свят. Повечето от нас не се двоумят да дадат някому пари на заем или да почерпят по едно питие в кръчмата, но както при прилепите, така и нашите инстинкти очакват щедростта ни да бъде възнаградена. Все пак, щедростта може да е пагубна ние ставаме уязвими пред хората, които взимат, без да дават в замяна. За нашите прадеди, подобно поведение е било опасно. В суровите праисторически времена, неблагодарността е можела да означава глад и смърт. Всички притежаваме ответна реакция срещу несправедливи действия спрямо нас.

Понякога ние помагаме на другите, без да очакваме нещо в замяна. Може да се притечем на помощ на непознат, дори това да застрашава живота ни.

Преди година, Стив Грей, извършва истински подвиг. Спасява живота на човек след тежка автомобилна катастрофа. По това време, те са напълно непознати.

След челен сблъсък, Робин Лебри остава заклещен в колата си, с два счупени крака. Стив спира за да му помогне. Колата е в пламъци, огънят се разпространява бързо и Стив решава да действа. Той влиза в пламтящата кола и издърпва Робин навън в последния момент. Секунди по-късно и двамата са щели да загинат.

Стив рискува собствения си живот за непознат човек. Кой инстинкт подтиква хората към подобен героизъм? Всички ние притежаваме инстинкт да помагаме на другите, водени от състрадание.

Учени от Италия изследват мозъка, за да разберат, как успяваме да се поставим на мястото на другия. Екипът разработва експеримент, който да разкрие една изключителна способност на мозъка ни - да разчитаме чуждите мисли. Те откриват нов вид мозъчни клетки, наречени огледални неврони. Теорията е, че когато човек види едно движение, огледалните неврони се опитват да го повторят, но обикновено този импулс е толкова слаб, че ние не го усещаме. Но учените са намерили начин да усилят подаваните импулси, което води до значимо откритие мозъкът ни е програмиран да копира действията на другите хора. Учените вярват, че огледалните неврони копират не само действията на другите, но и техните чувства.

Съпричастието е толкова значимо за нас, че ние сме оборудвани с изключително сложен механизъм за изразяване на чувствата си човешкото лице. Анатомията на лицето няма аналог в животинския свят. 47 мускула работят в екип, за да изразяват чувства като: радост, гняв, тъга, отвращение Гримасите на лицата ни се появяват спонтанно и те са еднакви по целия свят. Но защо хилядолетната еволюция ни е оборудвала с толкова сложен механизъм за изразяване на съпричастност?

Познаването на чувствата на другия може да бъде много полезно. Например разбираме, дали появата ни е желана или не. Както ние самите спонтанно изразяваме чувствата си, така можем да прочетем чувствата на другите, по техните лица.

Но това не е всичко. Някои учени смятат, че съпричастността е развила друг човешки инстинкт речевия. Както и в киното, първичното човешко общуване е ставало без думи и отново както в киното, човечеството бележи огромен напредък с появата на речта. Речевата способност е най-сложният човешки инстинкт и той е вроден у всеки един от нас.

Всички народи по света комуникират чрез речта. Речевият ни инстинкт ни поставя далеч пред другите бозайници. Благодарение на него можем да се докоснем до мъдростта на поколенията. Акумулираното знание на човешката раса означава, че сме стъпили върху плещите на великани. Речта ни е помогнала да изследваме своята планета и космоса. Но и това не е краят на историята ние не робуваме на инстинктите си. Като човешки същества, ние се учим, разсъждаваме и подбираме.

До 11 септември 2001 Майк Бенфанти и Джон Сакира са обикновени чиновници, но през този ден, те се преборват с редица свои инстинкти и опасни ситуации и намират смелост да помогнат на друг човек в беда. Тина Хенсън е работела на 68 етаж в северната кула на Световния Търговски Център. Майк и Джон работят на 81 етаж точно под зоната на удара. След терористичната атака, Майк и Джон се спускат по аварийното стълбище По пътя надолу, те попадат на Тина и две жени, които се опитват да измъкнат инвалидната й количка. Те не познават Тина, но знаят, че се нуждае от помощ. Пренебрегвайки инстинкта за самосъхранение, Майк и Джон решават да помогнат на Тина и да я пренесат 68 етажа до земята.

Майк и Джон понасят Тина надолу, етаж след етаж. След едночасово спускане към спасителния изход, срещат пожарникар, който им предлага да оставят Тина на евакуационна площадка на 18-тия етаж.

Тина е съгласна, но Майкъл решава да стигнат до края. След като излизат, падащи отломки блокират изхода, а токът изгасва, погребвайки всичко в пълна тъмнина.

След повече от час лутане по стълбите, те успяват да стигнат навреме до изхода. Тина е откарана с линейка в болницата, две минути преди срутването на Северната Кула.

При този апокалипсис, Майк и Джон подтискат инстинкта си за самосъхранение и се проявяват като герои.

Те са били водени от общия за всички нас инстинкт да помагаме на другите, но необикновеният им подвиг, изисква сила на характера, която не се определя от инстинктите.

Извършихме зашеметяващо пътуване по целия свят и назад във времето, за да открием корените на невероятните човешки инстинкти. Най-учудващото е, че желанията и стремежите, които сме наследили от праисторическите мъже и жени, оказват могъщо влияние върху модерния ни живот. Хилядолетната еволюция ни е научила да оцеляваме, да раждаме деца и да се състезаваме. В тези праисторически времена са се родили инстинктите, които ни определят като човешки същества. Развили сме речеви инстинкт и инстинкт да помагаме на ближните, което ни поставя над всички животни. Човекът господства, защото притежава по богат набор от инстинкти и точно тези инстинкти ни превръщат в най-необикновените същества на планетата - Homo sapiens.